Все по-трудно ми е да съм ведър.
Обичам, радвам се, работя и творя.
Към всеки аз искам да съм щедър.
Защо тогава плаче моята душа?
Не ми е хубаво да съм обиден,
не искам също да съм наранен.
Разбира се, не съм и безобиден,
но пазя още и детето в мен!
Децата ми объркани се лутат
измежду реалност, интернет, ТиВи,
за душата те не искат да научат.
Тъжно е! Сега е време за игри! ...