4 июн. 2007 г., 16:44
О, Буда
ти плачеш не със сълзи,
а с капчици роса,
пропити с нежността на земята,
идващи от дълбините на душата,
те носят в себе си плачът на дете,
и всяка капка е отронена молитва,
камбанен звън,
възвестяващ за идващото утро,
а щом докоснат твоето лице,
те събуждат в тебе ново чувство,
повика на вечността, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация