Ладида (Ема Венева)
123 240
17 мая 2011 г., 22:46

Будапещeнски дневник 

  Поэзия » Оды и поэмы
1081 0 9

(може да прочетете "Будапещенски дневник" още и тук:

http://emaiv.wordpress.com/2011/05/17/будапеща/. )

 

1.

 

Унгария, във столицата ти от днес броено,

ще остана две хиляди и двеста дена –

шест години: разделено. Е, то от мене зависи.

Ще остана дълго, страна странна, изравнена,

дълго, колкото кралица Сиси... Втрещена

съм от нея – от змийската ù коса, оплетена,

от маслените ù портрети, от красотата зловеща

на жената без зъби, но с любовници хапещи,

от усмивката мека, събуждаща ревност.

 

Будапеща - газирано вино студено и

скъпа фасада сред равната местност!

Като голо момиче от картичка лачена

предлагаш познато, удобно фелацио

на тролове ниски, привидно почтени,

сред дива тромпетена кочина!

 

2.

Свали очилата си черни, туристе!

Погледни откъм Пеща реката проточена.

Виж – прониква през облаци пъстри и бистри

светлината - есенен кестен... Градски комикс

навярно би нарисувал, но вместо да гледаш,

решаваш да плуваш – статуя тленна, в пороци

зарината. И не искаш да мислиш изобщо за онзи

клошар на “Ракоци”, подпрян на витрината.

 

Беднякът листо е от бедствия влачено, но ти

се заключваш в квартира под наем, и вместо

на душа ръждясал във банята, на мръсен джаз

струите пръскаш. И в стаята сочна дюшек

надуваем сглобяваш, подобно на кройка. И

с глас разтреперан: честно и меко,

пожелаваш си само: будапещенска тройка.

 

3.

Край Дунав – реката разумна,

разстила се вело-алея

и група руснаци, високи и шумни,

припряно се спират на нея. И

спорят, но вече пресипнало,

със леко угаснала жар,

дали да вечерят отново в хотела

или да отидат на бар.

Блести срещу тях подозрително,

опасал отсрещния бряг като лента,

кордон от десетки тела осветителни,

охрана на мрака от Парламента.

 

4.

... Будапеща е случка - куршум прехвърчал:

пожарен екип край реката се спрял

да гаси негасимото сред гърдите на две

небрежни и пълни жени от стоте,

които извършват след залез, прикрито,

специални услуги сред чужденците.

 

5.

Здравей, дневниче! Днес си мисля неминуемо

как времето изтича! В ръцете си стискам

тетрадките на моя обичан пра-чичо!

Той е заемал поста министър

на бедствията и авариите

при Негово Величество

императора на Австро-

Унгария.

 

О, Империя Свята на Кича! –

в спомен критичен пак се оказвам,

но не искам миналото да намразвам,

защото то ме обича... И гробищен парк

от картата на града – изрязвам. Още сега

ще го посетя! Ето: подреден е, интересен

но обрасъл. На този град, като твърда скала

в равнината израсъл, гробището е тайно подземие,

вътрешен двор, безкрайно приветлив към живите хора!

 

 

6.

Есен е! Чуват се листата по пътеката

около замъка, издраскан със графити,

как падат. Стъмнява се и меки

светлинките полягат в езерцето

с патките... И пак

се обичат влюбените,

и един за друг плачат.

А мъглата се сгъстява

над Варошлигет парк.

 

© Ема Венева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • много ми хареса
  • Убийствено готино. Усетих. Благодаря.
  • Прочетох на един дъх! Завладяващо написано!
  • Радвам се, че попаднах в твоя магически свят, където минало и бъдеще се преплитат, реалността и мечтата, Мила...Поздравления! Барона
  • ZAPP: Кое имаш предвид дали е възможно? Стел, радвам се че и ти, и майка ти харесвате написаното! Очаквайте скоро и за други градове Радвам се, когато хората от моята страна успяват да усетят атмосферата на различни градове по друг начин, освен като туристи (или като емигранти)... Благодаря ви!
  • Интересно... сякаш бях там, прекъсна ми четенето майка ми с разговор по тела, и на нея й четох, хареса й Поздрави.
  • Нина, 4 и аз не съм... Но знам! А и малко досъчиних на база усещане!
  • Тошко, смятам, че хубавите и лошите страни на градовете могат да (а и в действителност) съжителстват заедно... Опитах се да предам и двете страни на Будапеща. Дано да съм била достатъчно искрена, за да се е усетило това. ZAPP, благодаря за коментара, привидността на нещата и отвъдната им същност са едно и също нещо, ако чувстваш със сърцето и разума си едновременно.
  • Всеки град си има грозните страни, но дали от това хубавите губят от хубостта си?
Предложения
: ??:??