Аз съм пепел по кожата. Тихи отломки -
рисувано малко умиране.
Навярно приличам на пръсти и болки,
които рушиш до заспиване.
Не чертая по спомени - вярвам на нощи,
които се раждат в очите ми,
разказват предсмъртно за свойто прохождане
в синия бряг на водите ми.
А после ги давя със свойто проглеждане,
което прилича на сутрин.
Това е убийство досущ като раждане -
феникс в утробата. Будене.
24.01.12
© Наталия Все права защищены
феникс в утробата. Будене.
Поклон!