3 мая 2008 г., 14:47

Будилник 

  Поэзия » Другая
1214 0 3

БУДИЛНИК

 

 

       Тик-так, тик-так.

       Стрелките гонят се

       в море без бряг.

       Секундите броят.

       Тик-так, тик-так.

       Косите къпят се в сребро,

       вплетени в облак от сняг.

       Очите гледат виновно.

       Какво ли сторихме -

       къща, кола, брак?

       Ден след ден градихме,

       само това ли все пак?

       Часовника го гледаме с укор,

       дали пък той не е нашият враг?!

       В звездите отправили взор,

       ние търсим спасителен бряг.

© Виктория Влайкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ха,много забавен стих.Браво!!!
  • Часовника го гледаме с укор,
    дали пък той не е нашият враг?!


    Вики може би часовника не е нашия враг,а самото време.

    Прекрасен стих
    поздрав
  • Добре казано. Замислих се. Дали гледаме в правилната посока или когато снегът покрие косите ни ще се сетим,че е имало по-важни неща в живота ни.Поздрави.
Предложения
: ??:??