БУДИЛНИК ЗА ГОСПОД
Низша съм родена, зная,
нищетата ме преследва –
сутрин – в празната ми стая,
вечер – в сухия ми хлебец.
Искам вече да не гледам,
ако гледам – да не виждам
как живеем без надежда,
как сме прокълнати трижди!
Лакоми, очите светят –
бездуховно, безлюбовно.
Пътят – безпосочен – тлее.
Няма нужда от часовник.
На сеири се наситих.
На помия в новините.
Нямам сили да попитам
някой тук дали е читав.
В тази смахната държава
може би сме всички луди.
Спиш ли, Господи, прощавай!
Време е да те събудя!
© Валентина Йотова Все права защищены
Юле, вероятно е така.
Благодаря ви