Когато дойда, трепет не показвай,
а прегърни ме сякаш си ме чакал.
И няма нужда, нищичко не казвай -
тъй натежал е вече с усет мрака.
Страстта ще коленичи в този миг -
и нека той единствен да остане,
а аз ще се превърна в нежен стих,
за да ме помниш, не и да ме хванеш.
Ще се изплъзна мълчешком в нощта,
безплътна след последната прегръдка.
Дъхът ти с моя в рими ще вплета -
букет от спомени в една греховна тръпка.