В градината на моята младост,
сега се връщам мислено назад.
Над нея няма облаци и дъжд,
там рáснат нежни,приказни цветя.
Там няма скръб,а само радост,
цъфтят надежда,вяра и любов.
Дори наивни,притаени,
мечтите носят аромата нов.
Набирам си букетче малко,
подарък правя си от тез' цветя.
Пораснах твърде много... Жалко!
До петдесет днес слагам "и една". ...