Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.
Залезът разля се над града,
рубинена, завесата се вдига,
очи отварят жрици на нощта
и бързичко късмета им намига.
Блуждаят жълти халогени,
нощно радио съня убива,
една луна с очи бадеми,
платежно слънце си намира.
Хотелска стая, дим цигарен,
роклята е вече на земята,
а кой от тях е по-покварен,
щом силно скърца пак кревата.
Плахи стъпки в коридора,
без реплики и сутрешно кафе,
последни погледи на двора,
претръпнали, че не е за сефте.
Поели свойто ежедневие,
сега на първо място е съня,
а после с ново вдъхновение,
ще чака булеварда и града.
© Даниел Стоянов Все права защищены