LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
15 дек. 2009 г., 21:53

Булото на младостта 

  Поэзия » Другая
590 0 5

Колко много ми донесе
булото на младостта:
пълни арки с птичи песни
необятни небеса.
Подарявах, разпилявах,
не оставих ни едно
въгленче, за да ме топли,
да я спомням със добро,
че в наивната си глупост
вярвах, ала вече не -
щастие е, не е лудост
да дадеш на птицата криле,
на пострадалия - обич,
на гладуващия - хляб,
на приклещения в обръч -
тих простор и небеса...

Колко много ми отнесе
булото на младостта,
спусна своите завеси
и помаха със ръка.
Птицата далеч отлитна,
ситият не помни глад...
Някой тихичко ми вика,
туй ще да е Старостта.

© Росица Петрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви за отзивите!
    Весело прекарване на предстоящите празници!
  • много хубаво...за съжаление такива са нещата от живота...младостта отминава! по-важното е всичко да изживеем пълноценно и да оставим следа след себе си!
  • Няма как след Младостта да следва Старостта.
    Има един "сезон" помежду им, който се вика ЗРЯЛОСТ !!!
    И е може би най-красивата и мъдра част от нашия Живот.
    Така че - не бйрзай...
    Поздрав.
  • "щастие е, не е лудост
    да дадеш на птицата криле"
    Повярвай отново...така е!!!
    Прекрасен стих!
  • да, щастие е
Предложения
: ??:??