В една юлска утрин си тръгна внезапно...
Остави кафето. Не се и обърна.
След тебе Южнякът затръшна вратата.
Смълчана, Луната виновно посърна.
Звездите на първия ред се подсмиват.
Пред тях разиграваш спектакъл от класа.
В тълпата избрана наперено влизаш
с уверен отскок и нехайна гримаса.
Напред е успехът. А ти - първокласен,
излъскан, напудрен - събираш овации.
И пътят е някак пронизващо ясен.
Но... дяволът дебне в крайпътните храсти. ...