16 мая 2014 г., 12:13

Бумеранг 

  Поэзия » Гражданская
461 0 1
В мрачната, есенна, зла
и настръхнала вечер,
сам, като сух и отбрулен,
безпаметен лист,
мисъл-светкавица
блъсна душата ми: „Вече
трябва да стана най-после
и аз непукист!”
Мога ли всъщност да стана?
себе си питам.
Тапи да мушна в ушите!
В очите – перде! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Тепешанов Все права защищены

Предложения
: ??:??