Светът е свят, а аз съм бумеранг.
От мама се научих да се връщам.
Сърцето ми звъни, като че чан
запява нежно в бащината къща.

Много виждат в бъдещето враг.
Аз надлитам лошото, а после
връщам се, за да се хвърля пак
в глобално незададени въпроси.

Нямам хъс да гоня висота.
Благи мисли, тялото ми носят.
Цял живот, напред - назад летя.
На готово, никога не прося.

Бумеранг съм. Връщам се назад.
Миналото, мие ми крилете.
Не забравям родния си град,
въпреки, че в него аз не светя.

Бъдещето чака в тишина.
Спомените теглят ме обратно.
И сега не спирам да летя.
Бумеранг съм. Май, че го загатнах.