Ураган, свистящи сенки, луда жега, буреносен пясък,
Се сипят крещящи по снагата ми замряла.
Песъчинките с порочна сила по мен влизат и излизат,
И изтръгват писък.
А дрехата ми отдавна от вятъра е полетяла.
Борба без милост, но и без жестокост.
Между две природни сили – неравностойни.
Губя! с чувството, че « вече не съм стока ».
И още преди урагана да е свършил
Следите, които в мен оставя обмислям обстойно.
Мисля гръмко, да забуля усещането.
Мълча гибелно, да забавя връщането, ...