Буря

17 мая 2004 г., 14:49

Поэзия

1706 0 1

Дъждът избухна в смях

и реши, че аз съм неговото небе,

но от светкавиците ослепях....

И май съм виновна за всемирния потоп,

защото вали ли, вали и плач(а) все не спира;

бях момиче, което те обича и сега те обичам, но съм роб;

аз съм болест, но сама за себе си и всичко в мен умира.

Радвам се, когато рано става тъмно,

за да скрие, че в очите ми било е само нощ

и в тази нощ съзнанието ми босо върви по стръмно

после пада и полита...без да вика “Помощ!”

Brian_ (Радо Мотърников)

2004-05-19T08:17:25+03:00

Като цяло ми хареса,но ще дам един съвет. Втори куплет е много разтегнат. В смисъл редовете са дълги и така се губят римите, въпреки че ги има. Това е моето мнение. И още нещо-"нощ" и "помощ" не се римува. Римува се само при смяна на ударенията, но така не звучи хубаво.И след толкова много критики от моя страна ще дам оценка-6,защото идеята ми хареса.