Ще те обичам като тях –
безумни хорица, след не една молитва.
Ела да бъдеш сетният ми страх,
защото само аз ще те достигна.
Погледна ли в очите ти, ела.
Прегръдката на любовта ще те опази.
А после просто малко светлина.
И изгрев, който облаците гази.
Ще бъдем тъжен стих от утринта.
А ти – сърце, което няма да изпия!
Ела да бъдеш просто ведрина,
а аз в душата просто да загина.