И се спряха над нашия град
черни облаци с бяла градушка,
а по градският малък площад
сякаш тропаха женски обуща.
И задуха, и спусна се хлад,
затанцуваха всички дървета,
и се носеше гларусов смях
като припев след кратки куплети.
Задрънчаха строшени стъкла,
устремени страха да порежат.
Остра мълния като стрела
се изстрелва. След нея гърмежи... ...