На секундата, тъй изведнъж
по цялото диво поле от ръж
изля се сякаш пълен язовир
от буен, бурен, летен дъжд.
Измежду капките му плувах
като чудна риба без хриле.
Умствено си се преструвах
как летя нагоре без криле.
С мълниите си се ръкувах
и от бурята се презаредих.
Настроението си излекувах
и обстойно ѝ се насладих.
След малко завъртях крака,
но не бързах да се подслоня.
Пътят май премина на река,
а късно стана да се отклоня.
Та отдадох се на таз стихия.
В елементите ѝ потопих се.
Докоснах се до дивата фурия.
Слях се с нея и стопих се.
Така в дъжда си потанцувах.
Усмихнато изимитирах пирует.
Със светкавиците се целувах
и изиграхме неповторим дует.
© Чанко Чанев Все права защищены