9 февр. 2006 г., 17:34

Буря 

  Поэзия
840 0 3
Съзря небето тъмната половина в мене
и отговори с мълнии и див порой,
за миг замря сърцето запленено,
в душата стихнаха въпросите безброй

Кръстосват шпаги луди ветрове,
отеква тътена като далечно ехо!
Решила е природата да помете
всяко чувство по човешки дребно!

Отмили всики спомен от нищожна злоба,
потекоха водите мътни, кални,
отгледали във своята утроба
море-мечти по детски идеални!

© ИЛИЯНА ТОДОРОВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??