Романтик (Христо Костов)
403 16192
22 мая 2006 г., 17:48

Буря 

  Поэзия
732 0 9

Тъмни облаци надвиснали са над града,
буря страшна се задава,
мрачно е и в моята душа,
мъката не ме оставя.

С мен природата скърби,
с мене сълзи тя пролива,
плачат моите очи,
дъжд страхотен се излива.

Мислите се носят из главата,
а навън порои страшни,
ще изровят  те земята,
както разранена е душата.

Колко дена аз тъгувам?
Колко дена ли вали?
Колко нощи те сънувам?
Вънка святка и гърми.

Знам, че бурята ще мине,
ще отмине моята тъга,
ще се вдигнат след дъжда цветята,
ще посрещнем Любовта!

© Христо Костов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??