9 июл. 2008 г., 08:19

Буря насред самота 

  Поэзия » Любовная
824 0 0
Когато има буря и небето се продънва от гърмежи,
в мен нарастват хиляди валежи.
Изчезват всичките надежди,
умират моите копнежи.
Студено е навън сега,
така е и във моята душа.
Сърцето ми умря,
лишено от твойта топлина.
Мрачно е моето лице,
без твоите нежни ръце.
Къде си ти,питам аз сега?
Без теб умирам, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Боянова Все права защищены

Предложения
: ??:??