Залез, заря от пурпурни цветове,
гали окото кавказкото слънце.
Звезди, светлина от чудни светове,
аз съм в купчината жито зрънце.
Буря, ръка с незнайна сила могъща,
рисува картини само за миг,
чудо мистично тоз час ме поглъща,
от гърлото - сподавен вик.
Изгрев, наситен с ангелска светлина,
Музика тиха Beatles редят.
Небе кристално синьо, от самолет следа.
От красота, от студ, от мъка очите сълзят.
© Никой Нищо Все права защищены
студ - ооооо 30 под нулата зззз
мъка - че като се върна в цивилизацията пак ще ме мъчат обикновените житейски проблеми