Бурята

... Морето: сурово-красиво

в нюанси на сивия цвят...

Вълните: развеяли гриви

се блъскат напред и назад.

А мълнии пляскат с камшици

и шибат скалите със бяс...

Тревожни и траурни птици

летят като луди в захлас...

Водата се гърчи и стене,

от бездната ври и кипи;

небето, подпряно във мене,

на мойте плещѝ се крепи...

Но въздухът леко се диша,

упойва, със чар, с аромат;

забравям живота предишен

и пак съм неистово млад!...

... О всичко бе тъй страховито,

но толкоз тържествено там:

страстта на водата с вълните,

с беснеещ под мен ураган!...

... А Вятърът в миг се усмихна,

направи красив реверанс:

и както избухна, тъй стихна

на Бурята дивия танц...

По водната площ затрептяха

безбройни искрящи слънца,

вълните се с тях заиграха

в безгрижие като деца...

... А някъде към хоризонта

поведе ме слънчев компас

и носех се в кораб без котва

подгонил вълшебен мираж...

Коста Качев,

 едно време в моретата