zefpet (Илко Карайчев)
40 612
4 дек. 2012 г., 20:07

Бутафорен Дон Кихот 

  Поэзия » Другая
974 0 12

Бутафорен Дон Кихот

 

От вятърните мелници издигнах черна клада,

а с шпага бутафорна ги пробождах и им пях.

Сърцето хвърлих в огъня, докрай да се настрада,

сега съм безсърдечен и не зная що е страх.

 

Какво ти ежедневие! Изстрадвах всички мигове

и смелите мечтания заплащах честно, с кръв.

Сега и битието си изпълних само с взривове,

не искам утешения, че те са жалък блъф.

 

Горката Дулсинея завещах на Санчо Панса,

на моя Росинант издигнах паметник от кал.

Завърнах се спокойно ниско долу, при миманса,

а спомените скрих си във тефтера обгорял.

.......

Сега спокоен старец съм с лула до океана,

а тънка струйка дим напомня лудите ми дни.

Дано да ме приеме негов пленник да остана

в реалния си край и...

                                  Стига дяволски мечти!

© Илко Карайчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??