Безмълвни като айсберги в нощта,
фасадите на сградите се ронят
в конфетите на пръхкавия сняг...
А мислите ми - впряг от двеста коня,
в застиналото минало ме гонят.
И аз летя пред тях - печален бяг
към мъртвите пожари в паметта.
Ах, как се ненавиждам аз такъв -
разсечен като с меч наполовина,
ни жив, ни мъртъв: крясък в тишина,
тих зов, удавен в чаша лудо вино.
Лавина от години с бяс премина ...