3 авг. 2014 г., 22:42
Безмълвни като айсберги в нощта,
фасадите на сградите се ронят
в конфетите на пръхкавия сняг...
А мислите ми - впряг от двеста коня,
в застиналото минало ме гонят.
И аз летя пред тях - печален бяг
към мъртвите пожари в паметта.
Ах, как се ненавиждам аз такъв -
разсечен като с меч наполовина,
ни жив, ни мъртъв: крясък в тишина,
тих зов, удавен в чаша лудо вино.
Лавина от години с бяс премина ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация