Тичам стремглаво напред,
очи не извъртам дори,
краката неуморимо вървят,
към място, непознато за мен.
Преминавам през красиви места,
някъде там се намира жена,
жена с прекрасна коса
и кожа по-сладка от мед.
Запъхтяно тичам към нея,
искам да я достигна за миг,
да отдъхна от дългия път
и жадувана почивка да получа.
Колкото повече тичам,
толкова по-далече е тя,
ръце протягам към нея,
но не достигам целта.
Продължавам да тичам,
но без цел и посока,
ще достигна ли някога целта,
или ще си остане само мечта.
© Джимбо Все права защищены