Бягаш ми, криеш се в мрака,
потъваш в тъмнина и мъгла,
човек да си каже,
че те преследвам,
а аз също се крия от теб.
Крия се в птичите песни,
крия се в пустинния пясък,
по който тичаш бос
да ми избягаш!!
Бягаш от мен като попарен,
Криеш се смутен
и вече си мисля, че те преследвам
като вятър, който гони листата наесен.
Бягаш, но аз дори вече забравих,
забравих, че си се скрил,
къде ли, криеш се в сънищата ми,
криеш се в старите мисли,
но май сърцето ми ще те призове
щом ме доближиш някой ден, отново.
Отново посипах те с прах в ъгъла на
прашните далечни стари мисли....
Стой си там, недей се кри,
аз вече в мислите си не ще те догоня.
Името ти ще е посипано с есеннни листа,
но, когато го видя, ще ме удря ток,
както всеки нов ден, в който прочета името ти.
Бягаш, но няма далече да стигнеш,
бягай в най-лудия си бяг,
дано забравя и теб, и името ти,
сякаш никога не съм те познавала.
Бягай, препускай в галоп,
ти няма къде да се скриеш,
но все пак си в прашните мисли
на тавана на моите мечти,
ще прашасаш, както и
паяжина кротко ще скрие името ти.
© С обич от мен за вас Все права защищены