Рисувам лицето на лъжата, на фарса,
рисувам и сякаш гневът
веднага връхлита и после угасва
стремежът, а след него страхът.
Тъй както с усмивка блестеше тогава,
сега със сълзи ще платиш.
Повярвай, рисувайки тъна в забрава
и чезна в нарисуваните ти очи.
Стените са сиви, огледалото криво -
рисува то сякаш и мене!
Ала щом се погледна в него,
себе си виждам, сама съм, няма те тебе! ...