Бягам, не искам да спирам.
Не поглеждам назад, има болка.
Искам да избягам в самотата си,
там сърцето се чувства укрито.
Но тези сълзи, породени от спомен,
давят, преследват дори и в съня.
В тази съдба нямам право на избор,
всяка крачка води право към теб.
В съзнанието ми кънти един глас,
той ме вика, търси едно желание.
Трябва да прикрия следите си…
слабостта на любовта ще ме убие.
© Снежана Миленова Все права защищены