15 мая 2006 г., 12:27

Бягство 

  Поэзия
537 0 5
Времето - замряло в своя ход.
Не чувствам импулсивния му ритъм.
Слънцето студено, в светъл свод.
Часовника не искам да попитам.

Секундите са тъжни часове,
минутите - в години променени,
а часовете - дълги векове,
когато няма никого до мене.

Безжизнено протягам пак ръка -
в мислите си аз да те прегърна,
невиждащ в ледената самота
към спомените бавно да се върна.

Не искам да оставам вечно там -
на миналото в златните покои,
от дето винаги се връщам сам
в житейските незгоди и усои.

Но нещо ме влече към тези дни...
Не бягам от неволи многолики.
Имаше там огън и мечти,
Любов там имаше - велика.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??