Той, аз и любовта. 

Бягам от тях. 

Бягам в нощта. 

Чувствата замъглени, 

спират ме, 

и в миг загубена съм аз. 

Оглеждам се. 

Не виждам нищо. 

Само и единствено любов. 

И казвам си аз: 

"Продължавай да бягаш, 

не се обръщай назад" 

"Продължавай. Бягай."

И в миналото без да поглеждам,

към болката ужасна и зловеща,

забравям за всички спомени романтични, 

не се и спирам пред нищо.

Защото спра ли се пак... 

Ще ме заловят... 

Той и любовта! 

С чар, с характер, с всичко... 

Затова още бягам. 

И ще извървя дълъг път,

докато не го забравя.