17 мая 2006 г., 09:49

Бягство 

  Поэзия
942 0 5
Бягам далече от теб.
      Тичам понесен от вятъра.
      Тръгнал по пътя на своето щастие,
      с болка стаена и  спомен проклет.
      Погледа  жаден открива
      поляна със много цветя.
      Аромат и палитра
      от толкова много тъга.
      Спомен запазен до днес,
      спомен проклет, спомен за теб,
      ти ме прегръщаш сгушила моя букет.
      А бе, една прекрасна вечер,
      сърцата ни се запознаха
      и всичко бе за нас магия,
      душите ни се заиграха,
      любовта превърна се в стихия
      и  даже очите ни запяха.
      Букет от пролетни цветя
      за теб успях да събера
      и беше тъмно, но с ръка
      погалвах всеки цвят,
      откъснат във тъмата.
      Букет събран с душата,
      букет с милувка,
      за дамата, спасила ме от самотата.
      А днес, потичвайки със вятъра,
      отново бягам от спомен проклет,
      от мястото, където
      е твоя вечен дом за теб.
      Една градинка от цветя,
      сбрала твоята душа
      и спомена от теб.
      Последно сбогом, обичам те,
      ще нося спомена проклет...
      по пътя продължавам
      и бягайки, ще гоня единствено теб.

© Радослав Харизанов-Джоки Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??