Бягам далече от теб. Тичам понесен от вятъра. Тръгнал по пътя на своето щастие, с болка стаена и спомен проклет. Погледа жаден открива поляна със много цветя. Аромат и палитра от толкова много тъга. Спомен запазен до днес, спомен проклет, спомен за теб, ти ме прегръщаш сгушила моя букет. А бе, една прекрасна вечер, сърцата ни се запознаха и всичко бе за нас магия, душите ни се заиграха, любовта превърна се в стихия и даже очите ни запяха. Букет от пролетни цветя за теб успях да събера и беше тъмно, но с ръка погалвах всеки цвят, откъснат във тъмата. Букет събран с душата, букет с милувка, за дамата, спасила ме от самотата. А днес, потичвайки със вятъра, отново бягам от спомен проклет, от мястото, където е твоя вечен дом за теб. Една градинка от цветя, сбрала твоята душа и спомена от теб. Последно сбогом, обичам те, ще нося спомена проклет... по пътя продължавам и бягайки, ще гоня единствено теб.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.