Търсих пътища навред,
бягах от хал предишен,
давих моето сърце,
страх и мъка скрих аз в стих.
С вихрогонче тичах по поле
от алени макове истина,
греех с месец белоглав,
пламвах с порив струен.
Влях се в сините вълни,
щурах се с чайките литнали,
зърнах слънчевия земен мир,
ручей - в новия си пристан.
© Мариола Томова Все права защищены
Много благодаря за вниманието! Навърших с Божията помощ и 66. Споделих с белия лист чувствата си, но...вече не звуча така оптимистично и затова запазвам "откровението" си само за мен и приятелките, с които споделям моите делници и празници.
И аз ти благодаря за това стихо, което страшно много ми допадна!
Желая ти най-красивата есен, любов и творческо вдъхновение!