Бягство
Ти бягаш по алеята на парка
във утрото на пролетния ден.
Минаваш под вълшебната му арка
за щастие голямо озарен.
Ти бягаш по полето към гората,
душата ти обзета е от страх.
Мечтаеш ти да следваш си съдбата,
но нравът ти е още много плах.
Ти бягаш от съпругата обична,
дарила те с любов и със дете.
Но силата ти толкова различна,
не стига за борба със ветрове.
Ти бягаш и не спираш да живееш
с надежда и с голям стремеж.
Със бяг неспирен мислиш да успееш,
но знай, това е само твой копнеж.
© Пепа Райчева Все права защищены