Бягство
И като песен зимата полита,
прегръща мъглата сърдита.
Самотници скитат без домове.
Отново ридае без право сърце.
Цигулките създават приказки, цветове.
Има и усмивки, но в другите светове.
Тялото копнее за докосване на нежността.
Нарушена е на изповедта сакралността.
Греховете изпълват всичките сърца.
Остава просто блян чистата душа.
Писък! Бягство от реалността.
Мечта поредна удави се в красота.
И до кога така? Крещя!
Очите виждат само самота.
Илюзия за любов.
Мрачен живот.
Безкраен поток
от енергия,
необратимо погубена
единствено в лъжи.
07.02.2010г.
© Армагедон Все права защищены