БЯГСТВО ОТ МЪЛЧАНИЕТО
Живях в бездънната ти тишина,
която ме изправяше на нокти.
Но не намирам в себе си вина
че твоят ден търни от безпокойство.
Мълчах с години, кътах всеки вик
и бранех го от поглед любопитен.
Бездумието си превърнах в щик –
със който да пронижа дълбините.
И срежа ли усуканата връв
в подножието топло на езика,
ще плисне изгревът – ранен до кръв, ...