Ежедневието сиво
подире ми върви.
Искам да се скрия,
да не ме следи.
Дали да избягам
в китната гора.
Там есен е постлала
килимa от листа.
С новата премяна
дърветата се кичат.
Катерички опашати
весело надничат.
Ей, че е красиво,
есен е дошла.
Есен пъстроцветна
с шарени листа.
Ежедневие, избягах,
макар за час, за два.
Вече теб те няма
в моята душа.
© Лилия Нейкова Все права защищены