19 июл. 2008 г., 00:52

Бях 

  Поэзия
1252 0 5
Бях тревога,
бях зов...
Бях трепет,
любов...

Бях мечта,
бях познание...
Бях радост,
упование...

Бях милост,
бях желание...
Бях истина,
признание...

Сега съм скитница,
сега съм бяг...
Една измислица,
не съм, която бях...


© Мирена Филипова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страшно много ми хареса стихотворението ти Мирена, щом да ме вдъхнови...Браво!Благодаря ви сърдечно за хубавите изказвания!Прегръдки и целувки!
  • Вилияна, прекрасен стих
    Благодаря ви !

    Ето нещо..написано преди минути..
    В скитането преоткрих
    забравени неща...
    Калта от тях изтрих
    и напук на всичко аз ги възродих...

    Дълбоко в мене бе заспала
    предишната жена...
    Знаех, че не е умряла -
    невъзможно бе това...
  • Може би сега си всичко предишно...
    и още нещо...и скитница... и вятър...прекрасна си...
    с обич, Мирена.
  • "В търсене на пътя се изгубих" (Блага Димитрова)
    Докосва стихът и, Мирена! Прекрасен стих! Не си измислица! Толкова си истинска! В скиталчеството се откриват много истини! Дано да откриеш своята и да се усетиш по-жива и желана от всякога!

    viliana_popova (Вилияна Попова), и твоят стих е чудесен! Идеално допълнение към стиха на Мирена!

    Сърдечен поздрав и на двете, с пожелание да намерите себе си! Прекрасни сте, момичета!
  • И аз не знаех как да се намеря,
    и пътят търсих дълго , но сега..
    Разбирам ,че я има тази радост,
    когато те докосне любовта...

    И пак се чудих аз ли съм?Не съм ли?
    Променена се усещах , но видях..
    Аз съм същата , със същите мечти..
    Но се съмнявах още: Бях или не бях?

Предложения
: ??:??