valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
5 апр. 2024 г., 08:12

Бях дотук 

  Поэзия
378 4 5

Аз бях дотук! Доброто не успя!
С добро градят се спомени и вяра.
Търкаля се по бузата, сълза,
дими в уста поредната цигара...

Аз бях дотук! Опитвах се, но не...
Словата ми увиснаха нечути.
Оставям се на двете си ръце,
които не са кауза пердута.

Аз бях дотук! Умората личи.
Неверието също е умора!
Не казвай нищо! Просто замълчи!
Мълчанието също е за хора.

Аз бях дотук! Горях и прегорях.
Умея с непонятност да се любя.
Борих се, но някак не успях.
Печеля ли сега, когато губя?

Аз бях дотук! Осъден на съдба!
Мълча като щурците посред зима.
Кометата е падаща звезда,
но падайки, тя диря своя има...

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??