12 апр. 2006 г., 16:04
Не зная вече обич ли се туй нарича,
изчезва смисъла на тези ми слова.
Във времето сърцето... много то обича,
но стих след стих значението избледня.
Бях срещнал теб... сияйната принцеса,
но защо съдбата тъй се подигра,
че толкоз време във лабиринта лесен,
обърках се... почуках аз на другата врата.
А дните - те препускаха край мене
на своя кон наречен самота ...
аз търсих тебе толкова далече,
че коня стана моята съдба. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация