БЯХ ВАШИЯТ ЛИРИЧЕСКИ ГЕРОЙ
... когато в огледалото се вглеждам, нали съм прост лирически герой,
си казвам всяка сутрин със надежда, че този свят все още си е мой! –
че мои са момичетата светли – и синевата! – с птичите ята,
че още много дълги километри ми предстои да мина през света,
пях с пролетния вятър до насита! – със зимните фурии нощем вих,
танцувах във прекрасна компарсита с несръчните си рими в моя стих,
и аз обичах... Боже, как обичам! – дори и днес, заслизал към стоте,
пред книга, пред Жена да коленича, и да потъвам в поглед на дете,
пияница и вакх, сархош, несретник, от огледалото ме гледа той! –
мъжът, дошъл във светли хекзаметри! – да бъде ваш лирически герой.