18 февр. 2010 г., 19:40

Бяхме просто деца… 

  Поэзия » Другая
766 0 1
Стоя сега и драскам в таз тетрадка,
пиша за миналите времена,
как радостни бяхме – малки деца,
тичащи по поляната, не познаващи болката.
Бяхме в хармония с детските игри,
малки, радостни, свежи души.
Сега пораснахме, големи сме
и трябва да се борим със проблемите.
Животът е труден и жалък дори,
всеки ден се чудиш защо живееш, мислиш...
Времената се менят, мени се и животът,
а ти не преставаш да си задаваш въпроса!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Василева Все права защищены

Предложения
: ??:??