На рамото й кацна гълъб бял.
Склони главица плахо на гърди.
Загука, свойта песен недопял,
заниза овехтели спомени.
Душата детска в гълъб разцъфтя,
и босонога хукна към простора.
Коси от свила севернякът разпиля,
мечтите детски търсеха отмора.
На миналото приказни картини
дъга сияйна в пурпур озари -
коларски път и крушови градини,
чардакът с кехлибарени асми, ...