Тук живея.Моят дом е под небето. Корени съм впила в твърдата земя... В утро златно, художникът изрисувал е, бяла обич, по тънката ми снага. През летата, израснала в своята младост, по мен птици, са свивали своите гнезда, те са пяли, във моите клони, от радост, аз съм трепкала, с тънките свои листа. Под звездите звънях, под слънцето пеех, зажадняла за ласките на южният вятър. А когато със любов му пристанах, той ме милваше със най-нежният полъх. После случи се...вятърът ме разлюби, завилня, като хала по мойта душа, разпиля ми листата, а клоните счупи. Заридах под небето, крехка бреза.
Благодаря ви!
Риа номер едно е болката, но след нея иде радостта очаквам я с разтворени обятия и вярвам, че няма да закъснее, аз може да закъснея но не и тя, в нея е светлината а тя е истина и живот, ако не на този свят ...вярвам, че има друг зад предела...
Такива са ветровете, Джейни- непостоянни, променливи... Брезата отново ще се обкичи с листа, но вятърът никога повече няма да я има... Кой сега е номер 1?
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
С усмивка прогони болката! Прегръдка!