Бяла лястовица

5 сент. 2006 г., 11:47

Поэзия

711 0 3

/ на Лазарина - изи*/

Жената забързано вървеше

замислена над нещо свое,

на пътя една птица стоеше

до храста, в тъмното усое.

Поспря се тя… и я погледна,

но наранена птичката не бе.

По скоро, почивка последна

преди да литне в синьото небе.

Протегна дамата ръка за ласка

перата и докосна,...и заговори.

Не литна лястовицата, изпляска,

заслуша се жената какво говори.

„Летиш със другите във ятото,

разперила волно своите крила.

Отправила взор към слънцето,

с тях си, но чувстваш се сама.

Обичана си и си приласкана -

те приемат всеки порив твой,

защо чувстваш се неразбрана

а душата ти не намира покой.

Твореца в теб, иска да създава,

да покорява всеки нов копнеж,
но другите мислят че си слаба,
помагат ти,но спират твоя летеж.

Различна птица в общото ято

като тях си, но душата ти е бяла.

Върви, твори и спри едва когато,

сама решиш че вече си успяла…”

Така говореше на птичето жената,

а то погледна я и тихо промълви:

- О, ти си тайнствената непозната,

и сила даде ми. Ела, с мен полети!

Не полетя! Отдавна госпожата

прибрала беше своите крила,

но за миг една част от душата
със бялата птица в небето летя.

ria (Гергана Иванова)

2006-09-06T15:10:10+03:00

ПОнякога на някой му е нужна само една дума, за да полети...А понякога само една дума може да пререже като нож крилете ни...Стихът ти ми подейства чудесно.
Романтик (Христо Костов)

2006-09-05T17:46:16+03:00

Много хубав стих, Ани!!!
Като се замисля и ние сме част от едно голямо ято, а сме забравили да летим. Поздрави!!!
Dimi (Дими Фильова)

2006-09-05T16:59:06+03:00

Хубаво е, Ечи, замислящо!