30 авг. 2006 г., 11:27

Бяла нощ 

  Поэзия
654 0 12
Онази нощ валеше сняг кристален
и с леден дъх ни бузите гореше...
Снежинките валяха на парцали
и беше тихо... чудно... Парка спеше.

А ний, сами по белите алеи,
с усмивки топли и със взор унесен,
следяхме тези малки бели феи
и слушахме безмълвната им песен.

Докосвахме лицата си студени
с меки, нежни пръсти, с топли длани.
Очите ни блестяха озарени
от вътрешния плам на любовта ни.

А белите снежинки, танц запален
над двама ни безмилостно въртяха.
Онази нощ валеше сняг кристален...
И беше тихо... чудно... Всички спяха.

© Магдалена Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??