Бяла нощ

6 февр. 2015 г., 20:58

Поэзия » Любовная

504 0 2

Късните влакове пристигат на мръкване.
Гарите са празни от толкова чакане.
Вяра пътува в купето – престъпница,
без скучен билет… и с куфар разплакан…

Няколко погледа - тъжни семафори,
смеем се колкото да скрием сълзите си.
Животът е някаква тъжна метафора –
странен и болен във чувствата скитник.

Да се присмеем на страховете с илюзии -
имало луди - до сто се обичали…
И двамата сме преживели вкуса на бурите
в трюма на давещо с думи обричане.

Ще те поканя на бутилка съмнения,
aко напием с очи този наш късмет лош,
ще захвърлим във огъня чуждите мнения –
в уморена от толкова истини бяла нощ.

ekstasis (Михаил Цветански)

2015-02-09T18:17:53+02:00

Благодаря ти, Галя!
Fabiana (Галя Николова)

2015-02-07T16:32:05+02:00

Помислих си колко бутилки със съмнения нося у себе си... и страхове. Ако им се присмеем дали ще станат по-мънички... Много ми е близко произведението. Харесах и поздравления за него!