4 июл. 2020 г., 12:38  

Бяла обич 

  Поэзия » Любовная, Другая
577 2 3

Изправих се черна със бяла душа

и стъпих отново високо.

За Бога съм праведна,

в мир съм с нощта.

За теб съм изтляла.

Два метра дълбоко.

Когато шуми вятър в бавна река

и тръстиката ръста си свежда -

не политай нагоре,

онази звезда

към земята дори не поглежда.

В черен облак открий се,

очите си виж -

там за сълзи отдавна е тясно.

Аз изправих снага

и покълна филиз.

Ще разцъфна напук.

И на сляпо.

В синя утрин, разперила здрави криле,

ще подгоня вихрушката черна.

Бяла обич усмихва се -

в мъртво поле.

А смъртта от лика ми се сепва...

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??