Бяла по душа
/Свидна/
Недей ме пита още ли горя,
или пък тлеят въглените в мене,
душата ми дали осиротя,
разкъсана от клетви и неволи.
Недей ме пита плача ли без глас,
когато ме прегърне тишината,
прескочила дванайсетия час,
протягам ли ръцете си за ласка.
Недей ме пита моля те сега,
сърцето ми дали е още цяло,
дали след всички битки оцеля,
облякох ли се някой ден във бяло?
Недей ме пита, ето ме вървя,
боса по цветя, листа и тръни,
жива съм, боли ме и кървя,
но бяла по душа, аз ще си тръгна!
© Евгения Георгиева Все права защищены