21 дек. 2009 г., 01:16
Бяла пътека
И ето ме -
отново пъпля по сипея на човешките страсти.
Под мене е блато от грешки,
над мен - небето е ясно.
Аз се издигам и падам,
и търся своето място.
Небето ме мами
с чиста и синя душа.
Аз поемам,
но откъртва се камък
и ме грабва, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация